Академикът на Китайската академия на науките (CAS) и изследовател от Института по ботаника Chong Kang представи резултатите от изследването на пресконференция, проведена в Института по генетика и биология на развитието, CAS в Пекин, 22 декември 2025 г. [Photo/Xinhua]
Голяма изследователска програма, насочена към проектиране на семена с по-голяма прецизност, осигури осезаеми печалби в добивите на културите и ефективността на ресурсите, отбелязвайки значителен напредък в укрепването на продоволствената сигурност и устойчивото земеделие, казаха учени.
Стартиралата през ноември 2019 г. програма за стратегически приоритетни изследвания на Китайската академия на науките за „Дизайн и отглеждане на прецизни семена“ идентифицира серия от ключови гени, свързани с по-високи добиви, подобрено качество, по-ефективно използване на торове и по-силна устойчивост на болести и стрес от околната среда.
Изследователите са разработили 37 пилотни сорта култури и аквакултури, предназначени да повишат продукцията и качеството, като същевременно намалят разходите и загубите. Тези сортове са популяризирани в около 965 000 хектара земеделска земя в цялата страна, каза Ли Джиянг, академик на Китайската академия на науките и главен учен на програмата.
Програмата, ръководена от академията и в сътрудничество с около 30 изследователски институции, се фокусира върху основни култури като ориз и пшеница, както и водни видове. Тя е проектирала сортовете за постигане на 10 до 20 процента увеличение на добива, 15 до 20 процента намаление на суровините като торове и пестициди или 15 до 20 процента намаление на загубите.
„През последните шест години разкрихме ключови гени и регулаторни мрежи, които поддържат висок добив, качество и устойчивост“, каза Ли. „Това ни позволи да създадем нови разновидности, които се представят по-добре, като същевременно използват по-малко ресурси.“
Един пробив включва идентифицирането на ключов ген, който позволява на ориза да поддържа стабилни добиви дори когато използването на азотни торове е намалено с 20 до 30 процента.
Чонг Канг, академик на Китайската академия на науките и изследовател в нейния Институт по ботаника, каза, че откриването на ген, известен като TCP19, който подобрява ефективността на използване на азот, дава на фермерите начин да намалят разходите и замърсяването, без да жертват продукцията.
При пшеницата изследователите се съсредоточиха върху намаляване на загубите, причинени от основни заболявания. Разработени са нови сортове, за да се намали употребата на пестициди и да се осигурят реколти. Zhongke 166, високодобивен сорт пшеница, устойчив на струпясване, разработен по програмата, вече е засаден в близо 100 000 хектара земеделска земя, каза Чонг.
Екип, ръководен от Gao Caixia от Института по генетика и биология на развитието на академията, разработи нов подход за редактиране на генома, който преодолява дългогодишния компромис между устойчивостта на болести и високия добив.
Използвайки технологията, изследователите създадоха сорт пшеница, който е едновременно устойчив на брашнеста мана и високодобивен. През 2024 г. пробивът спечели първия сертификат за биобезопасност в Китай за производството и прилагането на редактирана от генома основна култура.
Учените също така са разработили нови видове сребрист шаран, които растат по-бързо, оцеляват по-добре и преобразуват храната по-ефективно.
Gui Jianfang, академик на Китайската академия на науките и изследовател в Института по хидробиология на академията, каза, че един нов кандидат-вариант, Zhongke 6, расте с около 25 процента по-бързо от по-ранните щамове.
Xue Qiang, ръководител на Бюрото за наука и технологии за устойчиво развитие на академията, каза, че значението на програмата надхвърля поддържането на резервни начални ресурси.
„Бъдещите усилия за развъждане имат за цел да произвеждат семена, които са не само по-високодобивни, но и по-хранителни, спестяващи вода и устойчиви на климатичния стрес“, каза той.
Чонг каза, че ключови области за бъдещи изследвания включват разбирането как множество черти – като добив, качество и устойчивост – могат да бъдат комбинирани по-ефективно. Той добави, че подобряването на адаптацията на културите към променливостта на климата и справянето с предизвикателствата, свързани с генетичната трансформация, регенерацията и зависимостта от генотипа, също ще бъдат приоритетни.
Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта