Лек ветрец раздвижва дървените къщи на Саранг, сънливо рибарско селище на северния бряг на Сабах, чието спокойствие изглежда противоречи на нарастващите проблеми, пред които са изправени богатите на ресурси, но постоянно обедняващи малайзийски състояние.
Години наред жителите на Сабахан страдат от недостиг на вода, прекъсвания на тока и едни от най-ниските заплати в страната.
Всеки път, когато крановете пресъхнат или светлините угаснат, на местния рибар Йохан Тойкин се напомня за неуспеха на централното правителство да изпълни ангажиментите, поети съгласно учредителен документ, подписан преди повече от 60 години.
„Няма нужда от повече дискусии“, Йохан тази седмица в Азия. „Това е право на Сабах.“
Съгласно Малайзийското споразумение от 1963 г. Сабах преотстъпи 60 процента от годишните си приходи на федералното правителство в замяна на автономия над своите граници, религия, култура и развитие.
По този начин той и съседният Саравак се присъединиха към Малая и Сингапур – последният от които излезе от федерацията след по-малко от две години – за да формират Малайзия като уж равностойни партньори.
Много сабахани обаче твърдят, че Куала Лумпур е взел парите, но никога не е зачитал напълно автономията.
Source link
Like this:
Like Loading…
Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта