Откриваща конференция във Велики Преслав „Европа на Балканите: Заедно чрез знание“

Откриваща конференция във Велики Преслав „Европа на Балканите: Заедно чрез знание“

На 1 ноември във Велики Преслав БТА започна осмия съвместен проект с институции на Европейския съюз – „Европа на Балканите: Заедно чрез знание“. Той е продължение на завършилия това лято проект „Европа на Балканите: Общо бъдеще“.

В името на новия проект присъства “заедно”, защото “Заедно за ЕС” беше мотото на български език на европейските избори през юни тази година, коментира при откриването генералният директор на БТА Кирил Вълчев.

Свободата да знаеш, подхранва силата на духа, а духът на човек може да съгради светове, може да съгради обединена Европа, каза кметът на Велики Преслав инж. Янко Йорданов при откриването на конференцията във Велики Преслав.

Велики Преслав е град, оставил трайна и ярка следа в националната ни история с постиженията в областта на културата, писмеността, архитектурата и строителството, отбеляза кметът. По думите му, Златният век е период, очертал столетия наред културното развитие на България, период на утвърждаване на българската цивилизация, векът на Симеон, надскочил пределите на българската държава и развитието на Европа още тогава. 

Според Йорданов, може би не случайно във Велики Преслав се провежда откриващата конференция на БТА. Датата също е знакова – 1 ноември – денят, в който се прекланяме пред българските просветители, книжовници, революционери, пазители на българския дух, тези, които завещаха на бъдните поколение стремеж към знание и национална идентичност, посочи той. 

Кметът подчерта, че Европа дава възможности и “затова е необходимо да се учим, да бъдем заедно чрез знание, защото знанието е сила и мъдрост”.

Заместник-ръководителят на посолството на Румъния в България Кътълин Радой отбеляза в изказването си, че кохезионната политика на Балканите има трансформиращ ефект за региона, с ползи като подобрена инфраструктура, по-добро управление и по-тясна интеграция с ЕС за съответните държави. Той каза, че през последното десетилетие районът на румънско-българската граница се е променил към по-добро именно чрез сътрудничество между двете страни. Радой даде пример с програмата ИНТЕРРЕГ Румъния-България, по която в периода 2021-2027 г. са предвидени над 200 милиона евро за по-свързан, по-екологичен, по-образован и по-интегриран регион.

Като друга възможност за взаимодействие между двете страни и региона като цяло, Кътълин Радой посочи взаимното допълване на портфейлите на номинираните за европейски комисари от страна на Румъния и България – Роксана Мънзату, която е кандидат с ресор „Хора, умения и готовност“, и Екатерина Захариева, с ресор “Стартиращи предприятия, иновации и научни изследвания“. Радой ги определи като „две силни дами, които познават добре Западните Балкани“ и изрази увереност, че те ще изиграят решаваща роля за по-добрата заетост в региона, подкрепяйки образованието и обучението, мерките за социална защита, достъпа до здравеопазване, иновациите и научните изследвания и други сфери.

От присъединяването на България към Европейския съюз до момента страната е получила 16,7 милиарда лева по кохезионните фондове, съобщи Йорданка Чобанова, ръководител на представителството на ЕК в България.

За настоящия програмен период са налични над 35 млрд. лв., информира тя и подчерта, че благодарение на тези инвестиции в публичния сектор БВП на България нараства от 35% на 60% от средното ниво за ЕС.

Според Чобанова, за постигане на по-добър стандарт на живот за хората е необходима свързаност и затова голяма част от средствата за периода до 2020 г. бяха насочени именно в инфраструктура. Именно свързаността е ключова за развитието на бизнеса, за по-доброто движение на стоките и услугите между регионите.

Вторият отговор е знанието, каза ръководителят на представителството на ЕК у нас. Източникът на богатство днес не е толкова резултат на природни ресурси или географско местоположение, а е резултат на знанията и уменията, които превръщат суровините в нови високотехнологични стоки и услуги с висока добавена стойност, каза Чобанова.

Висококвалифицираната работна сила е следващият елемент особено в сфери като цифрови технологии, в точните и природните науки, заяви Чобанова. По този повод тя подчерта, че по Националния план за възстановяване и устойчивост България ще инвестира над 800 000 лева в четирите училища във Велики Преслав, ще направи STEM лаборатории във всяка, за да може учениците да развиват умения, които са близки до решаване на проблемите в реалния свят. За тези умения учениците ще бъдат по-добре подготвени за работните места във високотехнологичните индустрии като информационни технологии, машиностроене, биотехнологии, заяви Чобанова.

Основната цел на проекта на БТА е да предостави обективна и изчерпателна информация, за да се даде точна цялостна картина на политиката на сближаване на Европейския съюз, включително Фонда за справедлив преход или съответната подкрепа по Плана за възстановяване на Европа или от инструмента за техническа поддръжка. Специален акцент ще бъде поставен върху уменията като двигател за развитието на регионите.

/МБ/

Разгледайте нашите предложения за Български трактори
Иберете от тук

Български трактори на добри цени при изключително качество