България твърдо остава непривлекателна за чуждестранни инвестиции

България твърдо остава непривлекателна за чуждестранни инвестиции. Ето и графиката за общите преки чужди инвестиции (дългови инструменти + дялов капитал) за януари–февруари 2024 спрямо 2025 г. Ясно се вижда, че общият обем на инвестициите се е свил наполовина за година – от около 215 млн. евро през 2024 г. до 106 млн. евро през 2025 г. Приложение 1

Това е силен и недвусмислен индикатор за спад в интереса на чуждите инвеститори към България в началото на 2025 година.

Спадът на чуждите инвестиции е внушителен.

Ето и графиката за общите преки чужди инвестиции (дългови инструменти + дялов капитал) за януари–февруари 2024 спрямо 2025 г. Ясно се вижда, че общият обем на инвестициите се е свил наполовина за година – от около 215 млн. евро през 2024 г. до 106 млн. евро през 2025 г.

Това е силен и недвусмислен индикатор за спад в интереса на чуждите инвеститори към България в началото на 2025 година.

Питат ни защо изключваме реинвестициите на български компании в Българската икономика и за разлика от БНБ не ги включваме в анализа?

Реинвестиране на печалбата на българските компании в българската икономика

Защо инвестициите на български компании не са „чужди инвестиции“ (ПЧИ)?

1. Дефиниция на „преки чужди инвестиции“ (ПЧИ)

• Преките чужди инвестиции (Foreign Direct Investment, FDI) са вложения, направени от фирма или лице от една държава в предприятия или активи, които са базирани в друга държава.
• Основният критерий: Капиталът идва от чужбина, а не от местната икономика.

2. Български фирми ≠ чужд капитал

• Когато български компании инвестират в българската икономика дори с чужди собственици, това е местна, вътрешна инвестиция (domestic investment).
• Такава инвестиция не носи нови валути или външен капитал, нито пък е признак за доверие на чужди инвеститори към бизнес климата в България.

3. Статистически и икономически смисъл

• Националната статистика и БНБ обаче не са на това мнение и ги смятат за чужди и така не ги разграничават ясно:
• Влияние върху платежния баланс след извода, че България твърдо остава непривлекателна: Само ПЧИ увеличават валутните резерви на страната и влияят върху международния ѝ имидж като инвестиционна дестинация.

4. Международно сравнение

• Всички страни използват тази дефиниция, за да може статистиката да е сравнима и обективна.
• Ако се брояха вътрешните инвестиции за „чужди“, всички статистики щяха да са подвеждащи и безсмислени. За това много хора се съмняват в данните предоставени от БНБ и НСИ. Так доверието в икономиката ни се срива и чуждите инвеститори смятат, че имаме стакмистика, а не статистика

Да обобщим:

Инвестициите на български компании (дори тези с чужди собствениици) в България са вътрешни инвестиции и не могат да се считат за преки чужди инвестиции, защото не представляват приток на външен капитал и не показват доверие на чуждестранни инвеститори към страната.

Преки чужди инвестиции: Дялов капитал (млн. евро)

За два месеца инвестициите в дялов капитал са едва 9 милиона евро.

Преки чужди инвестиции: Дългови инструменти (млн. евро)

В дългови инструменти имаме многократен спад на инвестициите.

Данни:

• Дялов капитал:

2024: -30 млн. евро

2025: 9,3 млн. евро

• Дългови инструменти:

2024: 244,6 млн. евро

2025: 97,1 млн. евро

Така показваме Ви две отделни графики:

• Първата показва, че дяловият капитал е бил отрицателен през 2024 г. и минимално положителен през 2025 г. (т.е. отлив, заменен с много слаб минимален приток).
• Втората ясно показва драстичния спад на инвестициите чрез дългови инструменти — намаление повече от два пъти за година.

Как това кореспондира с „успеха“ на ВРЕДИТЕЛСТВОТО за първите му 100 дни?

1. Рязкото понижение на ПЧИ в началото на 2025 г. показва загуба на доверие от страна на чуждите инвеститори, независимо от политическите послания за „стабилност“ и „реформи“. Доверието на българските инвеститори е загубено безвъзвратно.

2. Реалният резултат от управлението се измерва не с декларации, а с доверието на капитала – а той бяга като от пожар.

3. В икономическата реторика често се акцентира върху „подобрени индикатори“ или „позитивна среда“, но фактите сочат спад в ПЧИ и при дялов капитал, и при дългови инструменти, а това са единствените фактори.

4. Това е сериозен сигнал за липса на нови инвестиционни проекти в резултат на административна несигурност, липса на реформи , рекет над безнеса, лепса на правосъдие и негативна обща бизнес среда.

Да преведем на български:

Спадът на ПЧИ е обективен икономически индикатор, който противоречи на всякакви твърдения за инвестиционен „успех“ на новото правителство за първите му 100 дни. Инвеститорите гласуват с парите си, а техният вот е силно отрицателен. За съжаление това се случва вече 4 та година.

Като процент от БВП (януари–февруари):

• Дялов капитал:

2024: -0.19% от БВП (отрицателен поток!)

2025: 0.06% от БВП

• Дългови инструменти:

2024: 1.51% от БВП

2025: 0.60% от БВП

Формулата за процента от БВП

Сравнение със седмичната заплата на Роналдо:

Седмична заплата на Кристиано Роналдо: ~3,4 милиона евро с двумесечните инвестиции иваче ще е срамно ако гледаме месечни към месечни. Все пак ВРЕДИТЕЛСТВОТО ще се обиди….

• Приток на дялов капитал януари – февруари (2025): 9,3 млн. евро ≈ 2,7 пъти повече от седмичната заплата на Роналдо.
• Приток от дългови инструменти януари – февруари (2025): 97,1 млн. евро ≈ 28,6 пъти повече от седмичната му заплата.
• За сравнение, през 2024 дяловият капитал (-30 млн. евро) е почти -9 пъти седмичната му заплата (на минус!), а дълговите инструменти са били 72 пъти повече!

Защо инвеститорите „бягат“ от България?

1. Несигурност в правната и регулаторната среда – чести промени, забавени и липса на реформи, трудности с корупцията и изнудване на бизнеса.
2. Ниска предвидимост за бизнеса – политическа нестабилност, краткосрочни вредни политики, слаб или никакъв институционален капацитет.
3. Недостатъчна квалификация на работната ръка – особено за високотехнологични и иновативни сектори. Другите сектори не са изключение.
4. По-добри условия в други страни – конкуренция от съседни страни особено Румъния с по-привлекателни данъчни, административни и логистични условия.
5. Геополитически фактори – войната в Украйна, несигурност в региона, влияят негативно на инвестиционния климат. Позицията на правителството към войната – това да изпращаш оръжия и средства, за да се избиват деца и жени, а за да лекуваш сбствените си със стотинки от СМС – Българската коледа е показателно.
6. Слаба инфраструктура и бюрокрация – труден достъп до качествени услуги и административна тежест. В цели региони има липса на адекватна пътна инфраструктура, за съжаление на 20 км. от София пътя Вакарел – Панагюрище е направо силно да се нарече път, но правилата за движение били виновни, че през последните години са убити 6000 човека. Кой онвеститор би дошъл в такава страна?

Нека Обобщим с любеме примери:

• Всички преки чужди инвестиции в България за два месеца през 2025 г. са по-малко от месечната заплата на Кристиано Роналдо (който взима около 3,4 млн. евро на седмица, т.е. ~14 млн. евро на месец).
• Ако тази тенденция продължи, България рискува да остане в периферията на големите инвестиционни потоци в региона.

Препоръки според нас за подобряване на инвестиционния климат в България

1. Правна и регулаторна сигурност

• Гарантиране на стабилност и предвидимост на законодателството – избягване на чести промени в законите и регулациите, особено тези, които засягат бизнеса. Тези, които са приети през 2017 като чл. 71 от ЗМДТ е добре да влезнат в сила.
• Бързо и прозрачно прилагане на съдебни решения – реформа в съдебната система за намаляване на корупцията и осигуряване на ефективна защита на собствеността. Съдиите в съдебната система са по-малко от 10% всички останали са в пълна зависимост и отсъждат в противоречие на духа на закона.

2. Подобряване на административните процедури

• Дигитализация на административните услуги – улесняване на процедурите по регистрация, лицензиране и отчети, намаляване на административната тежест.
• Ясни и бързи процедури за чуждестранни инвеститори – въвеждане на „едно гише“ за инвестиционни проекти. Разтакаването им с месеци до хиляди инстанции е директно гонене от България.

3. Данъчна и финансова политика

• Поддържане на конкурентни данъчни условия – запазване на ниския корпоративен данък, но с по-голяма яснота и стабилност във фискалната политика.
• Финансови стимули за стратегически сектори – данъчни облекчения или държавна подкрепа за инвестиции във високотехнологични индустрии, иновации и зелени технологии. Даването на всичките средства от бюджета на „хората“ на Пеевски имаме в предивит и на тримата както и на финансиста от Банкя не помага.

4. Инфраструктура и логистика

• Инвестиране в транспортна, енергийна и дигитална инфраструктура – осигуряване на бърз достъп до пазари и надеждни комуникации. Ръстове на вноса от 53000% само от една държава са плашещи и гонят инвеститорите.
• Развитие на индустриални зони с модерни услуги – създаване на условия за бързо стартиране на производствени и логистични дейности. Тези зони не трябва да са свързани с „хората“ на Пеевски имаме в предивит и на тримата както и на финансиста от Банкя.

5. Човешки капитал и образование

• Инвестиции в образование и обучение – партньорства с бизнеса за развитие на кадри с нужните умения за икономиката на бъдещето. Да изгониш своите специалисти, за които си инвестирал милиарди и да внасяш „чужди“ гроничи с безумие.
• Улесняване на достъпа до чужди специалисти – облекчаване на процедурите за работа и пребиваване на висококвалифицирани кадри от чужбина.

6. Активна държавна политика за привличане на инвестиции

• Маркетинг и промотиране на България като инвестиционна дестинация – участие в международни форуми, изграждане на добра репутация. Това обаче е безмислено, ако не се промени законовата база и отношението към чужденците.
• Персонализирана подкрепа за големи и стратегически инвеститори – специални екипи за съдействие при реализиране на мащабни проекти.

7. Политическа стабилност и публичен диалог

• Постигане на политическа стабилност и предвидимост – устойчиви политики независимо от правителствените промени.
• Активен диалог между правителството, бизнеса и обществото – за вземане на решения в полза на икономическото развитие.

Нека пак да обобщим

За да се обърне негативната тенденция при чуждите инвестиции, България трябва да работи последователно за подобряване на бизнес средата, да бъде конкурентна спрямо региона и да осигури стабилност и предвидимост за инвеститорите.

Коментарът е излишен! Нека да спрем Пеевски да работи за „хората“ му… общо за всичките му „хора“ и на всичките трима. Понеже тези „хора“ очевидно не са много и не иска да ни каже имената им. За да се промени това и да не виждаме повече финансиста от Банкя и работника в склад за замразени храни – това само от нас зависи!

Да са ни живи и здрави вредителите и комисионерите!

(1) ВРЕДИТЕЛСТВО (синоним на правителство, когато то не управлява, не прави и не допринася, а просто с всички сили вреди на нас, тези, които плащаме данъци)

(2) ЕК (European Commission или Европейско място за събиране на Комисионни според Oxford Dictionary – точно за този превод също писахме)

Ако искате да се заподнаете с повече детайли можете да посетите нашата страница, където няма цензура и манипулации, а и новините са в единната им цялост. https://bccci.net/bg/Новини/

Приложения

1. БНБ инвестиции Приложение 1

Like this:

Like Loading…

Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта